ДЗЍПКАМ1, ‑аш, несв., прех. Диал. Удрям в земята тояга откъм тънкия ѝ край, за да отскочи надалече; цапвам3. дзипкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЍПКАМ2, ‑аш, несв., непрех. Диал. Цапам2, джапам.