ДЗЪ̀НКА1 ж. Диал. Тамбура.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЗЪ̀НКА2 ж. Диал. Звън, звънене, звънкане. И Бори си пееше и свирукаше волно и преволно, а конят, добре нахранен и отпочинал, летеше, без да докачва дзънките на шпорите. Й. Вълчев, СКН, 29.