ДЗЪ̀РКАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Звънкам1; дзънкам1. Байне ле, Стояне, / нашите котли / нековани дзъркат. / Хайде да ги ковем. Нар. пес., СбВСт, 1031. Аршин дзърка по постилка. СбВСт, 48.