ДИАБА̀ЗИ

ДИАБА̀ЗИ мн., ед. (рядко) диаба̀з, м. Минер. Стари вулканични скали с дребнозърнеста или плътна структура и цвят от тъмносив до черен или зеленикавочерен, употребявани като строителен материал или за постилане на улици. Обръщаме се вече и към природните скали, за да им придадем нови, по-добри свойства. За тази цел скалата — била тя базалт, диабаз или гранит, се стапя. Б. Ангелов, ЗМ, 40-41. В началните етапи на магматизма през палеозойската ера се проявил силен магматизъм в Западна Стара планина и Краището и са се образували огромни маси диабази и спилити. Р. Димитров, РЗН, 14.

— От фр. diabase.

Списък на думите по буква