ДИАБЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАБЀТ, мн. няма, м. 1. Мед. Болест, характеризираща се със смущение на жлезите с вътрешна секреция, което предизвиква прекомерно уриниране и отделяне в някои случаи на захар в пикочта. Тежък диабет.

2. Разг. Захарна болест. Болен от диабет и почти изгубил зрението си, той продължаваше да работи до последния си час. Защото Бласко Ибанес беше оптимист по природа. Б. Шивачев, Съч. I, 129.

◊ Безвкусен (беззахарен) диабет. Мед. Ендокринно заболяване, свързано с отделяне

на големи количества урина без захар, с непрекъсната силна жажда и много ниско относително тегло, вселдствие смущения в образуването на хормона, който потиска пикочообразуването и пикочоотделянето. Бронзов диабет. Мед. Диабет, при който в кожата се отлагат пигменти, в резултат на което тя придобива кафяв цвят; пигментна цироза. Бъбречен диабет. Мед. Отделяне на захар в урината при нормално ниво на кръвната захар. Захарен диабет (съкр. разг. диабет). Мед. Хронично заболяване, характеризиращо се с разстройство на всички видове обмяна на веществата, на първо място на въглехидратната обмяна, най-често поради недостиг на хормона инсулин, в резултат на което се увеличава захарта в кръвта и урината; захарна болест.

— От гр. διαβήτης 'който преминава' през фр. diabète.