ДИАГНОСТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАГНОСТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Мед. Обикн. със съгл. опред. Лекар, който се отличава със способност, дарба да поставя верни диагнози. Той имаше голяма клиентела, бе отличен диагностик и човекът с най-почтените доходи в клуба. Д. Димов, Т, 327. Със самочувствието на най-издигнат и просветен в цялото семейство, докторът внимателно наблюдаваше живота на всички, .. Много често, с острото око на диагностик, той откриваше неща, недостъпни за околните. В. Геновска, СГ, 270.

2. Прен. Разг. Човек, който умее да преценява, да характеризира точно същността на някакво явление, проява. — Спали сте лошо — каза тя, като се взираше в лицето му. — Колики на съвестта или хипертрофия на общественото чувство. Не съм ли добър диагностик? Ем. Манов, БГ, 211.