ДИАГОНА̀Л

ДИАГОНА̀Л м. Геом. Отсечка, която съединява два несъседни върха в многоъгълник или два върха на многостен, които не лежат на една плоскост. Диагоналите в правоъгълника са равни по дължина. ● Разш. Разг. Обикн. в съчет. с предл. по. Преди сеитбата коперативните блокове се изорават по диагонал. ОФ, 1950, бр. 1720, 3. И Костов се наведе над начертания и изписан по всички диагонали лист, спокойно, но внимателно загледан от другите. Х. Русев, ПС, 262.

По диагонал, чета (преглеждам и под.). Разг. Повърхностно, отгоре-отгоре (чета). Прочетох книгата по диагонал, защото бях я взел само за два дни.

— От лат. diagonalis през фр. diagonale или рус. диагональ.

Списък на думите по буква