ДИАГОНА̀ЛЕН

ДИАГОНА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, ‑мн. ‑лни, прил. 1. Който лежи върху или минава по диагонала. Оградата завършваше с врата, скована от два диагонални пръта, съединени отгоре и отстрани с тънки летви. А. Гуляшки, МТС, 42-43. В ски-бягането се прилага понякога и диагоналното спускане. П. Николов, НС, 81. През Средна България минава важният диагонален път Белград-София-Пловдив-Истанбул. Геогр. Х кл, 55. Диагонална права. Диагонална равнина. Диагонално сечение.

2. Разг. За линия, ивица или шарка — който е разположен като по диагонал; наклонен. Константин Златев .. носеше раиран панталон и палто меланж с отворена жилетка, мека колосана яка и черна копринена връзка с диагонални бели ивици. Д. Ангелов, ЖС, 217.

Списък на думите по буква