ДИАГОНАЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАГОНА̀ЛНО. Нареч. от диагонален; по диагонала. С такива дървени пречки, приковани с две по-дебели греди, които се пресичаха диагонално, беше направена самата врата на тъмницата. К. Величков, ПССъч. I, 9. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава и една бяла превръзка, която минаваше диагонално през лицето му. Й. Радичков, СР, 217. Една атака отляво на нашия отбор завърши несполучливо — десният защитник на съветския отбор успя да избие топката диагонално, далече напред. П. Вежинов, ДМ, 56.