ДИАДЕМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАДЀМА ж. 1. Женски накит за глава, обикн. от скъпоценни камъни, във вид на коронка или венец. Косата ѝ, с цвета на махагоново дърво, прибираше елмазена диадема. П. Константинов, ПИГ, 33. На пода блестяла разкошна диадема, заедно с няколко разпилени бижута. Г. Готев, ПШ, 57. Тя се вижда булка,.., цяла облечена в бяло,.., с диадема от бели, мънички изкуствени цветя. Елин Пелин, Съч. II, 112.

2. Остар. Царски венец, корона. Аз ще завладея Ивайла още от първия ден... Ще се явя с порфира и цариградската диадема със скъпоценните камъни. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 63.

— От гр. διάδημα 'превръзка за челото, венец, корона'.