ДИАКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИАКРИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1. Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че основната буква бележи друг звук. За означаване на звук "ш" в чешки език се използва буквата "s" със специален диакритичен знак — "?".
2. Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги.
— От гр. διακριτικός 'различаващ, различителен'.