ДИАЛЕКТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАЛЀКТ м. Езикозн. 1. Разновидност на общонародния (националния) език, която се използва като средство за общуване в даден колектив, ограничен териториално или социално; говор. Белослатинско-плевенски диалект. Странджански диалект. // Стесн. Разг. Говор на селско население, който се различава от книжовния. Сега тя разказваше някаква хумореска на шопски диалект — леко, непринудено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 115. Всички знания на родопския диалект бледнеят пред езика на Тайбе. Тя го‑

вори възбудено,.., а аз разбирам само общия смисъл на нейния разказ. Н. Стефанова, РП, 129. Той говори на северняшки диалект.

2. Език на дадено племе, което се намира в стадий на първобитнообщинен строй.

◊ Социален диалект. Езикозн. Модификация, предимно лексикална, на определена подсистема на националния език, която се използва за професионално общуване в социално еднороден колектив. Социалните диалекти са два основни вида: професионални диалекти и жаргони. Ст. Стойков, БД, 227.

— От гр. διάλεκτος 'говор, разговор, диалект'.