ДИАЛЕКТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАЛЕКТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, след числ. ‑зма, м. Езикозн. Фонетичен, граматически или лексикален езиков елемент, който е присъщ само на един или няколко диалекта и не се среща в книжовния език. Морфологичен диалектизъм. Синтактичен диалектизъм. Словообразувателен диалектизъм. Фонетичен диалектизъм. // Литер.Обикн. мн. Диалектни думи и изрази, употребени в художествените произведения с цел да се постигне местен (областен, провинциален) колорит. За индивидуална стилизация на героите си много автори използват често диалектизми.

◊ Лексикален диалектизъм. Езикозн. Дума, чиято употреба в книжовния език се схваща като нарушение на нормата, защото в него съществува друго название на съответния предмет, напр.: компир — картоф или няма никакво название, тъй като предметът е непознат, напр.: постат, ръкатка.