ДИАЛЕКТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАЛЕКТЍЧЕН¹, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Диалектически. Да се разбере животът, .. и да се изобрази той не в неговата застойна форма,.., а в неговото диалектично развитие .. ето задачата на изящната литература в нейното отражение, изобразяване и възсъздаване на живота. Г. Бакалов, Избр. пр, 380-381.

ДИАЛЕКТЍЧЕН², ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Диалектен. Обичах да слушам речите му, все така равни, изпълнени с приятни диалектични изрази и с един особен изговор на ъ. Ем. Попдимитров, СбЦГМГ, 372. В българския език редукцията на неударените гласни е позната повече като диалектично явление и се среща по-често в източно-българските говори. Л. Андрейчин и др., БГ, 32.