ДИАЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАЛО̀Г, мн. ‑зи, след числ. ‑га, м. 1. Разговор между две лица или две групи от хора. Тоя диалог в стихове и в проза се продължава между двамата разпалени патриоти за голямо изстъпление на присъствуващите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Тъкмо се канеха да продължат импровизирания диалог и вратата на спалнята, към която те поглеждаха през цялото време, се отвори. Ем. Манов, ДСР, 171. Политически диалог.

2. Литер. Разговор между действащи лица, герои в произведение на художествената литература, използван като средство за характеристика на лицата или като форма за разгръщане и развитие на драматическо действие. Режисьорът и артистите са съсредоточили вниманието преди всичко върху сложните диалози в пиесата, търсили са като основа на своята работа мислите на героите. ВН, 1958, бр. 2256, 4. На много места в драмата проличава умението на Войников да строи диалог, има явления с удивително образен и точен език. ЛФ, 1958, бр. 13, 3. Ново разбиране на човешкото отношение, изразителен диалог — не диалог, който изпълнява "чисто служебна функция в сюжета" — трябва да има в пиесата, защото и най-дарени режисьори и артисти не могат да вдъхнат живот в мъртвите сцени. Н. Лилиев, Съч. III, 27.

3. Спец. Литературно-публицистично или философско произведение, написано във вид на събеседване, разговор или спор, чрез което се представят и доказват идеите на автора. Диалози на Платон. △ Сатирични диалози на Лукиан.

4. Малко драматургическо произведение, типично за епохата на Възраждането, обикн. с участие на две лица, което преследва дидактични или патриотични цели. Начало на сатирикополитическата комедия у нас слага Хр. Ботев със своите остри, сатирически диалози, едноактни и двуактни

комедийки, които имат характер на сатири-памфлети. Т, 1954, кн. 4, 12. Тия стихотворни диалози влазяха в сбирката "Поля и гори". Ив. Вазов, Съч. III, 87. За пръв път от фактите из историята на нашето театрално дело тряба да земем наивните патриотически диалози, които П. Р. Славейков е съчинявал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 90.

— От гр. διBλογος 'разговор между две лица'.