ДИАМАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИАМА̀НТ1 м. 1. Само ед. Прозрачен и обикн. безцветен минерал, природна или синтетична модификация на въглерода, отличаващ се със силен блясък и най-голяма твърдост сред всички известни в природата минерали; елмаз. // Ед. и мн. Необработен къс от този минерал. След щателно проучване той установил, че това е истински диамант. К, 1963, кн. 3, 27. Тия големи диаманти, що Любен има чест да ви поднесе, са от една мина, която е негова собственост. И. Адженов, ВК (превод), 37. Технически диаманти. Ювелирни диаманти.
2. Обработено, шлифовано парче от този минерал, употребявано като скъпоценен камък; брилянт, елмаз. Върху ръката му блестеше златен пръстнен с голям диамант. Д. Димов, Т, 326. Разкритата предница на багреницата оставяше да се вижда долна червена талазлива дреха,.., пристегната на кръста с тесен чепраз с диаманти, на който висеше невидимата, скрита под багреницата сабя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Той ми даде един хубав златен маркиз, обсипан с диаманти, малък — за нежни женски пръсти. Д. Калфов, ПЮН, 137. ● Обр. Обширното поле, посипано със ситни диаманти от скреж, се губи на изток в една тъмна и опушена далечина. Елин Пелин, Съч. II, 187. По листата на акациите, под които крача, блещят хиляди диаманти, изумруди и сапфири. Д. Калфов, Избр. разк., 336.
— От фр. diamant или нем. Diamant.