ДИАМЀТЪР

ДИАМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа.1. Хорда, която минава през центъра на окръжност, кръг или сфера. // Дължината на тази хорда в окръжност, равна на два радиуса. Разг. Обикн. в съчет. с предл. в, с. Ширината на всяко кръгло или изглеждащо твърдо тяло, вместилище, пространство и под. Лагерът бе построен в една падина с диаметър от около четиридесет-петдесет метра, един вдлъбнат и защитен от ветровете полог. Й. Радичков, НД, 142. Беше кръгло, доста стръмно възвишение с диаметър не повече от стотина метра — и навярно укрепено, ако се съдеше по командното му разположение. П. Вежинов, ВР, 273. Всички канали за комините — казва [инженер Бетонармеев] — да са в диаметър 15 см, чисто и гладко измазани. Чудомир, Избр. пр, 142.

2. Права, съединяваща средите на една система от успоредни хорди в конусно сечение.

Видим диаметър. Астрон. Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята.

— От гр. διBμετρου.

Списък на думите по буква