ДИАПАУЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАПА̀УЗА ж. Биол. Състояние на организма при членестоногите, главно при насекоми, при което жизнените функции се снижават силно, а някои от тях се прекратяват. Напролет, щом температурата се повиши, насекомите излизат от състояние на зимна диапауза и за тях отново започва активният живот. М. Йосифов, ПЗ, 1977, кн. 2, 13. Ембрионална диапауза. Личинкова диапауза.

— От гр. διBπαυσις 'прекъсване, спиране'.