ДИАТЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАТЀЗА¹ ж. Мед. Предразположение на човешкия организъм към някои видове заболявания.

◊ Лимфатична диатеза. Мед. Склонност към уголемяване и възпаление на лимфните възли. Нервно-артритна диатеза. Мед. Склонност към заболяване на ставите, обмяната на веществата, черния дроб, мигрена, кръвно налягане. Хеморагична диатеза. Мед. Склонност към лесни кръвоизливи по кожата или лигавицата и във вътрешните органи.

— От гр. διά2εσις 'предразположение'.

ДИАТЀЗА² ж. Грам. Глаголна категория, която показва какво е съотношението на подлога и допълнението в едно изречение със семантичните роли субект (агенс, експериенцер) и обект (пациенс, адресат) на съответните лексеми, изисквани от глагола-сказуемо. За разлика от залога, характерен за славянските езици, категорията диатеза се използва при езици без флективен строеж, тъй като се отнася за граматични отношения, които нямат морфологичен израз (чрез глаголното лице).

— Англ. diathesis, нем. Diathese.