ДИАТЀРМИЯ

ДИАТЀРМИЯ ж. Мед. 1. Лечебен метод, при който болните места в организма се затоплят чрез прилагане на променливи електрически токове с голяма честота. Днес вместо чрез обикновената диатермия се опитват да повишат температурата на тялото за известни лечебни цели чрез поставяне организма или пък болната част в полето на радиовълни с дължина от 2 до 10 м. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 127. Дълговълнова диатермия. Късовълнова диатермия.

2. Апарат за такова лечение. Отделението по физиолечение е снабдено и с богата апаратура — два големи и един малък кварц, диатермия, солукс, два ултратерма, пантостат и др. ОФ, 1955, бр. 3440, 3. Топлината се използува за лечебни цели под формата на горещи компреси, гумени грейки, парни бани и др. Редица електрически апарати дават също топлинен ефект, напр. диатермията. Ил. Петков и др., КВБ, 48.

— От гр. διά 'през' + 2έρμη 'топлина'.

Списък на думите по буква