ДИАФОНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАФО̀НИЯ ж. Муз. 1. Дисонанс (в 1 знач.), несъзвучие.

2. Примитивно многогласие през Средновековието, което съчетавало няколко гласа в паралелно и странично движение; органум.

3. Вид двугласие и вокален стил в българската народна музика, при които един певец пее мелодията, а други двама пеят втория глас. Интересната народна диафония в Западна и Югозападна България, секундовите сблъсъци и други хармонични зародиши предлагат много и все още почти непобутнати възможности за богат и свеж хармоничен език. НК, 1958, бр. 29, 1.

— Гр. διαφωυία 'разногласие, раздвояване'.