ДИАФРАГМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАФРА̀ГМА ж. 1. Анат. Сухожилно-мускулна преграда у бозайниците и човека, която отделя гръдната кухина от коремната. Гадното парене в стомаха, повдигането на диафрагмата, горчивият вкус на езика бяха се поуталожили и тя стъпваше както обикновено леко и гъвкаво като нощен хищник. Л. Дилов, ПБД, 54. Ризата му е огизнала от кръвта. Раната е някъде дълбоко над диафрагмата към гръбнака. З. Сребров, Избр. разк., 81. След няколко секунди самолетът пропадна. Много неприятно чувство. Усетих главозамайване и натиск на диафрагмата. Г. Белев, КВА, 39.

2. Спец. Непрозрачна преграда, ограничаваща напречното сечение на светлинните снопове в някои оптически системи като телескопи, микроскопи, киноапарати, фотоапарати и др.; бленда. Кинопрожекционният обектив представлява съчетание от известен брой оптични лещи, евентуално комбинирани с диафрагми. Й. Венов и др., К, 117. // Разг. Отворът, през който минават светлинните снопове; бленда. Още щом дочувам звънеца му [на водопродавеца] .. — измъквам апарата, фиксирам скоростта и диафрагмата и почвам и аз на свой ред да дебна. Г. Готев, ПШ, 164-165.

3. Техн. Детайл, обикн. плътна или с отвор пластинка, който се използва като преграда в машини, прибори, апарати, съоръжения и др.; бленда, мембрана.

4. Хим. Преграда между две течности при диализа. Електролизата се извършва във вани с диафрагми. Н. Преславски и др., НПБ, 30.

◊ Измерителна диафрагма. Техн. Диск с отвор, който регулира количеството на преминаващата през дадена тръба течност, пара или газ.

— Гр. διάφραγμα 'отделяне, преграда'.