ДИВ

ДИВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се намира в най-ниския етап от историческото развитие на човечеството; първобитен, нецивилизован. Отишли си дивите човеци, които мязали на маймуни. Полека-лека се появили днешните хора. А. Каралийчев, С, 284. — Това малобройно диво племе [пигмеите] живееше в тропическия лес на река Арувима, приток на Конго. М. Марчевски, ТС, 45. Виждали ли сте на филм дивите хора от островите? З. Сребров, МПС, 11. Аз имам право да кажа, че видях почти всичките племена на света и техните изделия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни плетат много по-деликатни рогозки от нашите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. Като изпраща войниците си в Китай, той [германският император] им заповяда да нямат милост към никого, да не ловят пленни, а всички да изтребват до крак, тъй също както дивите хуни вършиха преди хиляди години. Г. Кирков, Избр. пр I, 83.

2. Който е свързан с първичните, примитивни черти в човешката природа, който е характерен за първобитните хора. Стайка, у която дивата природа се разбуди, поиска да се хвърли върху Стефчова и биволарчето. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 200. Това [римското] общество не е искало друго, освен да се наслаждава и колкото по-диви и кръвнишки са били увеселенията, с толкова по-голямо остървение е тичало в тях. К. Величков, ПССъч. III, 22. Безчовечната чалма сечеше наред и майки, и деца. Някои зверове търсеха само пеленачета и с дива наслада забиваха студеното желязо на ятаганите в крехките им телца. Г. Караиванов, П, 34. Исполинският ръст, козяните наколенници и обърнатият кожух придаваха нещо диво и звероподобно на тоя овчар. Й. Йовков, Ж, 1945, 8. Епоха на дива жестокост / препускаща лудо напред. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 112. Диви инстинкти.

3. За човек, народ или страна — който е изостанал много в своето развитие, главно в културно, в духовно отношение; прост, неук, невеж. Помисли, че не трябва да се препречва между тия млади хора, че е див и грозен. Й. Йовков, СЛ, 117. Той [Обрат] сякаш не бе се никак изменил, като че ли все си беше в Чуй-Петльово между твърдоглавите и диви свои съселяни. Ст. Загорчинов, ДП, 460. — Во Беч жените сами си ходят по чаршията, има там и жени дюкянджии. А ние тука... диви люде. Д. Талев, ПК, 261. Гълъбинка! Такова поетическо име никога не бях чувал! Младен забележи удивлението ми и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви

сме, господине, нали знаете? Прости хора сме, така се кръщаваме. Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. И там [в Цариград], в този пъклен дворец, Симеон бе научил как се води държава и крепи престол: — .. И колко дива му се видя България под бляскавите светилници на пиршеската горница! Н. Райнов, ВДБ, 70-71.

4. За животни и растения — който живее или вирее в природата при естествени условия, без намесата на човека, който не е опитомен, който не е култивиран. Всред тъмния и непристъпен планински проход от векове стоеше голяма скала. В пещерите ѝ намираха убежище диви зверове. Елин Пелин, ПР, 7. Около мене пръстта беше разровена от вълците и чакалите. Когато съм спал, те са дошли при мене и са искали да ме разкъсат, но Равна гора не им дала. Никола, земята ме е запазила от дивата гад. К. Петканов, П, 153. Наесен, когато тревата започваше да жълтее и заедно с прелитащите диви патици долитаха и първите ешелони на есенните дъждове, широката порта на Панталеевия дом отново отваряше уста. А. Гуляшки, МТС, 50. И той се свря между дънерите на бориките, задръстени от мършав шумолак и диви треви. Ив. Вазов, Съч. XXIII 182. Нашият град беше малък, с криви и тесни улички, постлани с калдъръм, по който между камъните лете никнеше трева и див магданоз. З. Сребров, Избр. разк., 135. Обичам ситните цветенца диви / по витошката гола стръмнина. Бл. Димитрова, Л, 37. Див джоджен. Див заек. Диво куче. Диви животни. Диви растения. // Обикн. за плодове — който се ражда, който се произвежда в природата. Тоя човек не се грижеше ни за храна, ни за дрехи, а се хранеше само с хляб и диви плодове. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. Ноздрите ѝ [на княгинята] вдишаха жадно острия аромат на пустинните билки, а дивият мед,.., сладнеше тъй силно на гърлото ѝ, че я задушаваше. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33.

5. За местност — който е пуст, необитаван или незасегнат от дейността на човека поради недостъпност или отдалеченост от населени райони. Тоя земен кът, живописен и суров, и див в също време, където човешка нога не е стъпвала преди, се превръща в такъв момент на един величествен храм. Д. Калфов, ПЮН, 159. Мястото беше усойно и диво, но от него се разкриваше хубава гледка към града и долината на реката. Д. Димов, Т, 15. През март вълчите глутници се разтурват и старите вълчици се отдават на майчинство. Те си търсят леговища в глухи и диви местности, където рядко стъпва човешки крак и където не пасе добитък. Ем. Станев, К, 31. Вървя той така около три-четири поприща, а лесът ставаше все по-гъст, по-див, когато отведнъж до ушите му достигна някакъв неопределен шум. Ст. Загорчинов, ДП, 384. Като гледаше тия диви затънтени места и тия подозрителни обитатели техни, той се питаше дали се е осмелил българин преди него да понесе главата си тука. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. // За населено място — който е изостанал в икономическо и културно отношение, главно поради отдалеченост, откъснатост от други населени места. Вчера ходихме с Ектора на село Вердикал .. Селце малко, бедно, диво, задънено в цветуща долина. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. Чуваше се далечен звън на развърнати стада .. — Ще полудея в това диво село! М. Грубешлиева, ПИУ, 115.

6. Който предпочита да живее далече от хората в самота, който избягва човешкото общество; саможив. Аз [Клинче] не съм пияница, не лъжа, не съм див човек, но като рече човек да върви по акъла на другите,.., мъчно ми е, никому зло не съм направил. Д. Талев, ЖС, 371. Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин / тоз див светогорец, за рая негоден. Ив. Вазов, Съч. I, 191. Сред книгите, високо в свойта стая / живея аз като пустинник див. А. Разцветников, Ст, 101.

7. Който не умее да се държи свободно, непринудено в обществото обикн. поради това, че не е свикнал да общува с хора; стеснителен, срамежлив. На всички приеми присъствуваше и Евгений, колкото и до късно да траеха. — Да се учи, да не бъде див пред хората, да свикне да общува с интелигентни и интересни хора! П. Спасов, ХлХ, 180. — О, тя [Павлина] да рече да отпусне гласа си и да ви запее, ще ви се завие свят. Но е дива, стеснява се. М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Пастирка е, — казва Младен: — виж какво е диво, не е виждало чиляк от градо. Ив. Вазов, Съч. XVII, 23.

8. Глупав, прост, наивен. — Ако искаш — свои хора нали сме си — да те направим пазвантин, а? Игнат завъртя отрицателно глава. — Не ставай див! Я си помисли само: кой на днескашната криза ще ти даде на тебе толкова жито, а? Г. Караславов, СИ, 281. — Тю, бре! Млади души! Не ви е срам!Да седнете и да си тровите живота за такива глупости... Много диви хора на този свят съм видял, ама и таквизи като вас. П. Тодоров, Събр. пр II, 414-415. На другата сутрин Дона го посрещна още на двора: — Ах ти, див селянин! Защо избяга снощи? И в нашато къща има залък хляб. Д. Талев, И, 240. При хладнокръвно размишление той би пак видял, че е смешен, че е глупец и див с претенцията си да издигне китайска стена между Маргарита и човечеството. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.

9. В който има нещо глупаво, безсмислено, който е проява на глупост. Ето една друга дива легенда! Преди всичко, емигрантите подадоха не махзар до Султана, а политически мемоар до посланиците. Ив. Вазов, ПМЧ, 76. От всички страни нападнаха Гьоч-Коля: пиян бил, задявал се с когото прилича и с когото не, вършел диви работи. Й. Йовков, ПГ, 184. — Ще им кажа! — вече по-твърдо отговори момчето и като че ли само се разсърди. — Ха-ма-ха дива работа! Някакъв хайванин да ни води за носа! П. Вежинов, НС, 208.

10. Прен. Разг. Много буен, необуздан, неукротим, луд. — Тоя Куцар! .. Заканя се и какъвто е див, може да го направи, може да ме убие. Й. Йовков, А, 102. Само няколко случайни и нарочни срещи с дивата, своенравна воденичарска дъщеря той никога и никъде не забрави. Г. Караславов, Избр. съч. X, 71. Черният жребец скиташе из полето с хергелята, от ден на ден ставаше по-неукротим, по-див. Й. Йовков, АМГ, 142. // Поет. За река, порой и под. — много буен, много бърз, силен. Крива река е много снизходително название за тая река, на която кривината е най-малкият кусур: тя е и дива, и зла, и луда. Ив. Вазов, Съч. XV, 70. Хайдутувахме вред из бостаните, / бихме едрите селски кучета, — / беше волна и зла младостта ни, / като див планински ручей. Хр. Радевски, ВН, 11. Враг безчислен, безчовечен, / в мрака налетя! / Като облак градоносен, / като див порой, / на ръката с кръст дамгосан, / иде в мрака той. Л. Даскалова, СТ, 114-115. Талазите сърдити / ту бягат, ту след миг пак блъскат се в скалите / и сѐ тъй мътни, диви, жадни за борба. К. Христов, ПВ, 31. // Поет. За вятър, буря и др. — който се разразява и протича с много голяма сила. Тук е зоната на дивия мусон, / на тропическото слънце и лианите. Мл. Исаев, ЯД, 85. Защо фучите, диви ветрове / и с пясък ми засипвате / очите? Д. Габе, ЗП, 63. Див вятър бузи е надул, / па киска ли се — киска — Велзевул! К. Христов, ЧБ, 74. Денят помръкна, потъмня небето, / и стана тъмно оловно морето, / по него буря дива заигра. Ем. Попдимитров, СР, 108. Обр. С диво фучене тя [колата] се плъзна по бялото шосе и полетя по обратния път. З. Сребров, Избр. разк., 53.

11. Прен. За чувство, желание, темперамент и под. — който се проявява с много голяма сила; неудържим, необуздан, буен, луд. И още веднъж тя съзна, че нямаше нищо по-недостижимо от този мъж. Но колкото по-ясно усещаше това, толкова по-силно я обземаше дива и сляпа ярост. Д. Димов, ОД, 229-230. Пръв я [стражата] забеляза Иван-Владислав и едва не подскочи от някаква дива радост. Д. Талев, С II, 143. Обзе го диво желание да побегне напред, настрани, където падне. Б. Райнов, ДВ, 194. Наистина, той говореше с такава дива страст, сякаш сам се опиваше и от представата за тежкото зрелище. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. — Не се плаши, не се плаши — потупа го Саваков по рамото, когато Божикин наново отвори уста и в дива уплаха разшири очи, — няма да те бием повече! Д. Ангелов, ЖС, 55. Ти помниш ли / морето и машините, / .. / И онзи див копнеж по Филипините, / по едрите звезди на Фамагуста? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. Див темперамент.

12. Прен. За мелодия или игра, за танц — който е много буен, много бърз или е изпълнен с много страст. Влязоха куманките със своите пъстроцветни гащи и се завиха лудо .. Тяхната дива, с похотливи кълчения игра, увеличи възторга. Ив. Вазов, Съч. XIII, 165. Жените играеха вече едва ли не голи. Ритъмът стана див и оживлението между сътрапезниците стигна своя връх. Ст. Дичев, ЗС I, 24. Потпурите свършиха и на предния ред в оркестъра лъснаха няколко саксофона .. — Какъв е този див ритъм и това скачане — възмути се Мермеров. Д. Кисьов, Щ, 482. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца. П. К. Яворов, Съч. I, 59. // За очи, поглед — който изразява силно, страстно чувство, в който има нещо първично, първобитно. Неговият [на Момчила] поглед, див и безумен, се спря на Елена. Ст. Загарчинов, ДП, 181. Ванко още не можеше да се успокои. Спомни си дивия поглед, който жената хвърли на хората в трамвая, когато младежът я изруга. М. Грубешлиева, ПИУ, 225.

13. Прен. Който се отличава с безчовечност, варварство, жестокост. Ако човек има малко фантазия, той може да си представи какво значи това да си член на бойна група през най-страшния и див терор на монархо-фашисткия режим. Г. Караславов, ПМ, 100-101. И вслушвам се ази, и диря спасение / на дивата сган във отчаений рев — / а гарвани грозно се вият над мене / и пеят те моя надгробен напев. К. Христов, Т, 68. За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник .. Възхищение, копнеж и мъка — всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която е направила от нея робиня на мъжа. Н. Хайтов, ШГ, 23. // Който е израз на безчовечност, варварство, жестокост. Пред очите му заставаше вързаният млад селянин, в ушите му отекваха дивите викове на турците. Д. Марчевски, ДВ, 50. Нане Вуте, озверен, .., посегна с косматата си ръка, хвана котката за шията и я вдигна .. — Тото, развика се със страшен глас Вуте. — Тото, дай газеничето и кибрита! .. Жестоко детско любопитство озари с дива усмивка лицето на Тото. Той грабна тенекиеното съдче и изля газта върху котката и върху ръката на баща си. Елин Пелин, Съч. IV, 246. Не ме смущава див вой от омрази. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 169.

14. Прен. Който съдържа нещо първично и е извън рамките на обикновеното, всекидневното, познатото; необикновен, странен. Когато се загледахме прехласнати в необо‑

зримото смешение на суша, вода и небе, в което имаше нещо диво, митическо, ние двамата като че ли загубихме дар слово и предпочетохме да помълчим. Др. Асенов, СВ, 110. Караваджио е единственият живописец от епохата на Възраждането, който внася в картините си дивата любов към грозното. К. Величков, ПССъч. III, 210. Облечено само в левия ръкав на тъмносиво кебе, полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особено дива прелест на цялата горда осанка. П. К. Яворов, Съч. II, 233. Ние вървяхме през мокрите от дъжда ливади, .. Когато конят стъпеше на някаква непозната билка, разнасяше се друга — дива и свежа миризма. А. Дончев, ВР, 136.

15. Като същ. дивото ср. Разг. Всичко, което пази своя първичен, естествен вид и не е засегнато от намесата на човека. Клепките ѝ — нежънати ниви, / дека стъпи, земя се превива, / кой я срещне, от път се отбива, / още моме, таквая малечка, / като че бе бозала от мечка. / Дивото ѝ теглеше душата. Елин Пелин, Съч. V, 119. — Мене дивото ми тегли сърце. На питомно съм сита! П. Тодоров, Събр. пр II, 12.

Дива боя. Диал. Зърнастец. Дива коза. Чифтокопитен бозайник от подсемейство антилопи, с гъста сивочерна козина, обитаващ планините на Европа и Предна Азия. Capella rupicarpa. Преди години до високите скалисти върхове на Джендема скиташе стадо диви кози. Ем. Станев, К, 5. Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждивосива гъста пухкава козина и дебела рунтава опашка, който се среща в горите на цяла Европа и на Предна Азия. Felis silvestris. Диви котки, белки и лисици обитаваха скалистите рифове, където се срещаха множество дупки и пещери, в които те се криеха и отглеждаха своите малки. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Дива кокошка. Диал. 1. Лещарка. 2. Див петел; глухар. 3. Яребица. Дива краставица. Тревисто растение от семейство тиквови с полегнало стебло, грапави сърцевидни листа, жълти цветове и продълговат сочен плод, който след узряване изхвърля семената заедно със струя течност; църкало. Ecbalium elaterum. Дива мисирка (пуйка). Диал. Дропла. Ходите ли из ливадите на Източен Памир, ще срещнете диви пуйки. Ст. Петров, П, 82. Дива ружа. Диал. Божур. Дива свиня. Бозайник от семейство свини с ниско, силно развито и по-високо в предната част тяло, с груба сивокафява козина и кучешки зъби, развити в бивни; глиган, вепър. Sus scrofa. Мъжете ходеха на лов за мечки, за сърни и диви свине със самоделни брадви и лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 70. Дива тиква. Род многогодишни катерливи растения от семейство тиквови с грапави широкосърцевидни до длановидно нарязани листа, дребни зеленикави, събрани в гроздовидни съцветия цветове и черен топчест сочен плод. Bryonia. Дива чубрица. Диал. Мащерка. Дива ябълка. Диал. Земна ябълка; гулия. Див гюл (трендафил). Диал. Шипка. Див зюмбюл. Диал. Синчец (в 1 знач.). Диви пчели. Род насекоми от разреда ципокрили с едро тяло, оцветено с рижи, черни и бели пояси по ширината на гърдите и коремчето, покрито с гъсти космици, които строят гнездата си над земята (в хралупи, постройки и др.). Bombus. Пълните и сочни гроздове висяха като медени вимета и мамеха дивите пчели и осите. К. Петканов, СВ, 181. Мечката употребява повече растителна храна. Храни се главно със сочна трева, житни растения, .., а също мед от гнездата на дивите пчели. П.Петков, СП, 56. Див кавак. Диал. Трепетлика. Див карамфил. Диал. Самокитка. Дивият карамфил и всевъзможни блатни треви никнат бързо във влажната, богато наторена почва. Ем. Станев, ЯГ, 69. Див кестен. Дърво със силноразвита гъста корона, с длановидно перести листа, бели цветове в изправени съцветия, чийто плод е месеста бодлива кутийка с едно, рядко с две едри семена; конски кестен. Aesculus hipоcastanum. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. По широката улица, обкръжена с цъфнали диви кестени, от порта на порта, надничаха две жени, селянки. Г. Райчев, ЗК, 141. Див лѝга̀вец (полжав, пължок). Вид гол охлюв, който не се яде. Див лиляк. Диал. Растението вълча жила; вълчо лико. Див лук (чесън). Диал. Леворда. Под изчистените от снега горски поляни се показваше сочнозелената къпина, правите, широки листа на дивия чесън. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Див огън1. Диал. Огън, запален от близнаци чрез търкане на две сухи дърва едно в друго, през който се прекарва добитък, за да го предпазят от мор. Див огън2. Сел.-стоп. Бактериална болест по тютюна, която предизвиква образуването на пригорни петна по листата, а впоследствие и изгарянето на цели млади растения. Див орех. Диал. Татул. Див петел. Глухар. След тая тирада Лазар се завъртва на изядения ток на ботуша си и издава рязък звук с уста, приличен на звука на скърцаща каруца или на крясъка на див петел. Л. Стоянов, Х, 141. Настъпваше нощта .. Крясъците на дивите петли започваха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 54. Див пипон. Диал. Дива краставица, църкало. Див рак. Диал. Насекомото попово прасе. Див синап. Едногодишно тревисто растение от семейство кръстоцветни с жълти цветове, широко разпространено у нас като плевел, от шушулковия плод на което се получава продукт, подобен на горчица. Sinapis arvensis. Див фий. Глушина, змийски грах. Vicia.

? В диво състояние. Разг. Ирон. Който само външно напомня на някого. Друг един шоп — .. — приличаше удивително на Виктор

Хюго, един Виктор Хюго в диво състояние, зъл и неукротим. Ив. Вазов, Съч. ХII, 20. Диво магаре. Разг. Казва се за бой, който се нанася по задника на момче, яхнало друго момче. Див петел. Разг. Вироглав, опърничав, неразбран човек. Стамен, тоя див петел, също влезе в стопанството. П. Велков, СДН, 351. Как да не му кажеш цариградски дембел, дангалак, див петел! Бъкел не знае.Д. Казасов, ВП, 63. Карам през диво и пусто. Диал. Вървя, без да държа сметка за пътя, без да гледам откъде минавам. Оставям / оставя (изпускам, изпущам / изпусна, пускам, пущам / пусна) питомното, <та> да гоня (търся) дивото. Пренебр. Предпочитам нещо не особено ценно и сигурно пред някаква явна облага. Хеле единият от тях, влиятелен, дженабетина, по селата ний го взехме да агитира с нас, като му обещахме да го изберем за секретар и той, диването, взе че си напусна службата... Остави питомното, та гони дивото. Ал. Константинов, БГ, 114. — Аз имам други, по-важни задачи. Не бива да оставяме питомното, та да гоним дивото. М. Марчевски, П, 174.

Списък на думите по буква