ДИВА̀НЧЕ

ДИВА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от диван1. Шели уморено се отпусна на диванчето, скръсти ръце в полите си. Ем. Манов, ДСР, 392. Сетне — като седна на малкото диванче в хола и зарея поглед в картината — той продължи: — Беше през Първата световна война, в началото ѝ. Г. Русафов, ИТБД, 163.

Списък на думите по буква