ДИВАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Дете от племе, което се намира в първобитен стадий на своето развитие. Главният разузнавач Тошко и помощникът му Митко се разполагат на предното седалище със задача да следят зорко двата бряга на реката и своевременно да ни предупредят за появата на диваци .. — Те .. дали си имат и малки дивачета, а, професоре? — пита Маргаритка. П. Незнакомов, МА, 61-62.

2. Разг. Момче, което е израсло откъснато от културна среда. Лира се изказа крайно отрицателно за младото овчарче .. — Как може в някакви диви гори да се роди красива, упоителна музика? .. Всички вие — казваше тя — сте подлизурки и щом като баща ми е казал веднъж, че харесва музиката на това диваче, вие сте започнали да го величаете. Г. Караславов, Избр. съч. V, 270.

Прен. Неодобр. За невъзпитано, непослушно дете. — Като влезете във водата, да бъдете внимателни с възрастните хора, че

иначе ще си кажат: "У-у, какви дивачета е довела тази жена; личи си, че току-що са довтасали от село!" Г. Русафов, ИТБД, 50.