ДИВАЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВА̀ЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Дивашки. Дето войническата слава е най-голяма, там хората са диваци. От това диваческо състояние, па до най-високата цивилизация води една дълга стълба и по нея на всекий степен дивата сила губи по нечто от влиянието си, а силата на мисълта надтяга. Лет., 1874, 111.