ДИВА̀ШКИ

ДИВА̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дивак. Двете артилерии се сливаха в борба, прострелваха първите лъчи на слънцето и ядяха лакомо, с дивашка стръв: дървета, камъни, пръст и човеци. К. Петканов, МЗК, 255-256. Във влажния въздух пискливо и гръмко ехтяха кларнето и тъпънът и тая дивашка музика рязко пронизваше ушите. Елин Пелин, Съч. I, 148. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът, .., който са преживели през нощта. О, през тия дълги и страшни вечери какви ли не дивашки изтезания се вършеха долу! П. Михайлов, МП, 54. Десет часа път... Когато пристигне, майка му ще има да го разпитва, тя винаги познава, когато нещо не е в ред .. Е, какво? Едно дивашко село, където човек може да пощурее. Ив. Венков, ХКН, 86.

2. Прен. Индив. Див (в 14 знач.). Дивашкият и пустинен вид на тоя връх, цял чер от гъстата елова гора, издигнал се начумерен в кръгозора, мамеше погледа ми още от първите дни и аз не можах да се удържа да не ида на гости и да се полутам из дивотиите му. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 57-58. Коя демонска фантазия измисли и създаде това дивно чудо на природата, тая поема от гранит и вода, която обайва със своята дивашка хубост и плени със своята стихийност? Ив. Вазов, Съч. ХVII, 53.

ДИВА̀ШКИ

ДИВА̀ШКИ нареч. Като дивак. Дивашки възбуден от гърмежа, аз прибрах пушката и погледнах през мазгала. Елин Пелин, Съч. II, 195. На много места селяните разбраха какво могат да очакват от социалистически депутати и сега силно скъпят за своето избирателно право, което така дивашки се тъпче от натрапените днес "спасители". Г. Георгиев, Избр. пр, 24. А това проклето куче... Как дивашки се е разлаяло оттатък... М. Грубешлиева, ПП, 142.

Списък на думите по буква