ДИВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЀНЕ¹ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от дивя се. А колко е за чудене и дивене, кога си смислим как по телеграфическите жици прелитат человеческите мисли на хиляди мили далеч и то докле мигне чловеку око! Й. Груев, (превод) КН 3, 5.

ДИВЀНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дивея; дивеене.