ДИВЕРСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЀРСИЯ ж. 1. Подривна дейност, извършена от специално подготвени агенти или групи в мирно или във военно време на територията на някоя държава или на територия, завзета от противника. Подготвят се терористични актове и диверсии. // Разрушаване, изваждане от строя на военни или стопански обекти в тила на противника; саботаж. Още когато в комисията стана дума за немския ешелон, тя реши, че не друг, а Евлоги ще извърши диверсията. А. Гуляшки, Л, 516. На Н-ското летище е станала диверсия със самолет. Веднага с издирването на престъпника се заемат група разузнавачи. Й. Демирев и др., ОС, 4.

2. Воен. Военна операция, извършвана далече от центъра на военните действия за отвличане силите и вниманието на противника от главното направление. — За мене е ясно къде се крият [партизаните] — рече Илия Саваков смръщен. — Аз мисля, че нападението на мандрата е само диверсия да ни насочат по погрешни следи. Д. Ангелов, ЖС, 261.

3. Прен. Отклоняване на вниманието от някакъв въпрос, за да се избегне неудобно или опасно положение и за да се заблуди и подведе противника или насрещна страна; лъжа, измама. — Ето околийският началник, разправяйте се с него, аз с пушки не разполагам. — Не се прави на божа кравица, бай Петре! — сопна му се Керимов. — Това са стари диверсии, не смееш да поемеш никаква отговорност. Г. Караславов, ОХ IV, 114. — Ти на мене, братче, не ми пробутвай диверсии: за Мери ми говориш, а на друга налиташ. Б. Райнов, ГН, 88.

— От лат. diversio 'отклонение, отвличане'.