ДИВЕРТИСМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЕРТИСМА̀Н м. Рядко. Муз. Дивертисмент, дивертименто. За цигулка с клавирен съпровод Тодоров даде сюита в четири части върху български мотиви; дивертисман върху български теми и пиеса в унгарски дух. РД, 1950, бр. 143, 2.

— Фр. divertissement.