ДИВЕЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВЕЧ, мн. няма, м. 1. Събир. Диви животни или птици, обикн. като обект на лов. Някога хей там под Звезданица каква гора е имало .. Гъста гора, дето се въдил какъв ли не дивеч. Кр. Григоров, Р, 119-120. По-голямата част на годината бе непроходима, но богата на дивеч. И. Петров, МВ, 81. Сутрин, .., нарамвах пушката и скитах до вечерта из горските околности, пълни с извори и с дивеч. Елин Пелин, Съч. II, 55. — Хаджи Емин .. беше излязъл на лов .., изкарани бяха насила много селяни да помагат и да плашат дивеча. Й. Йовков, СЛ, 33. Вече четири години ловът в крайграничната зона беше забранен и дивечът се беше много размножил. Д. Кисьов, Щ, 187. Вреден дивеч. Космат дивеч. Дребен дивеч. Едър дивеч. Местен дивеч. Полезен дивеч. Прелетен дивеч. // Единичен представител на дивите бозайници и птици, който е обект на лов. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлекла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Намислил бях да изпитам щастието си на лов и чрез него да узная съдбата на моята любов. Ще стрелям върху първия дивеч, който ми падне. Ако улуча, ще дам съгласие, ако не — прощавайте, прекрасна Мара Далиева. Ив. Карановски, Разк. I, 97.

2. Събир. Убити диви животни и птици като едно цяло или месото от тях като храна. В гостилницата е и Митю Караколев, .., който доставяше дивеч на дядо Руси. Й. Йовков, ПК, 58. Момците носеха за трапезата на младоженците всеки ден дивеч: сърни, зайци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. В Пловдив по улиците се точеха турци ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. Дивечът беше най-евтината храна. А. Каралийчев, ПГ, 211. Слуги внасят едър дивеч и наливат вино на мъжете. Г. Райчев, ЕЦ, 71. Дивечът си е дивеч, но и агнешкото месце е вкусно, когато е от чуждо стадо. О. Василев, ЖБ, 8.