ДИВИЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЍЗИЯ ж. Воен. 1. Голямо тактическо съединение в сухопътните и военновъздушните войски, в състава на което се включват постоянен брой еднородни или разнородни войскови части. Тук наблизо беше построена почти цялата дивизия: конните полкове, колоездачните роти, картечните взводове, конните батареи и пехотните отделения. Й. Йовков, Разк. II, 226. През Първата световна война почти всички войници от село бяха пехотинци и се числяха към седемнадесети и петдесет и седми полк на девета дивизия. Ил. Волен, МДС, 78. Подготовката бе обхванала всички. Сигурно и в щаба на дивизията, и в щаба на корпуса е същата трескава работа. Ив. Мартинов, ДТ, 47. Пред фронта на удара бяха частите на трета балканска дивизия, която по-късно за отличие в сраженията получи наименованието дравска. П. Вежинов, ЗЧР, 145. Общовойскова дивизия. Пехотна дивизия. Танкова дивизия.

2. Висше тактическо съединение във военноморските сили.

— От лат. divisio 'деление, разделяне'.