ДИВИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от див (в 4, 5 и 6 знач.). Това е булката ми .. Трета ми е тя и малко дивичка пада, не е като първите ми две булки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 159. — Ние ще пътуваме все край дивички мюсюлмански села. Ив. Вазов, Съч. ХII, 111. Студен, неприлепен, дивичък, като същи руски семинарист .., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. Х, 161.