ДИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Рядко. 1. Само ед. Отвл. същ. от дивен; прелест. Утрото ни посреща с всичката си неочаквана дивност. По постепенно намаляващия ход на парахода разбрах, че пристигаме на пристанище. — Венеция! Венеция! Ив. Карановски, СбЦГМГ, 302.

2. Само мн. Прекрасна, чудна, дивна гледка. Идете в Рила да видите дивностите и величието на природата! Ив. Вазов, Съч. ХV, 105.