ДИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВО Нареч. от див. Тя [свраката] изкряка диво и се опита да се освободи, но вече беше късно. Зл. Енев, ГП [еа]. — Изпреварих те — ѝ каза тя още като я видя и диво се разсмя, а в очите ѝ се появиха сълзи. М. Дубарова, ПС [еа]. Урбанизираният човек в лириката на Вапцаров живее със съзнанието на уловено и заключено животно и затова така диво копнее и страда за зелените поля, за вятъра и пролетните ухания. БЕЛ, 2004, бр. 5 [еа]. Есента / полетя / диво разкъсана / в писъци, вихър и нощ. Г. Милев, ЖП [еа].