ДЍВОСТ

ДЍВОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество на див (в 6, 8 и 10 знач.); дивота. Особено ясно е очертан образът на Яне Сандански с всичката му енергичност, дивост и баснословна упоритост. Т, 1941, бр. 212, 2. Дванадесет часа след напиването таралежът бил напълно трезвен и вече не проявявал никаква дивост. П. Петков, СП, 9. Ех ти, наш век, богат / със радио, електричество и дивост / все още в каменния град / се спират и трамваите пред бивола! Мл. Исаев, ТП, 48.

2. Качество на природата, на природен обект, свързано със запазване на първичния му естествен вид и с липсата на човешко присъствие; дивота, дивотия. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът.. на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 106. Околните върхове и стръмнини, и долове се очертаха ясно пред нас.., поразителни по своята грандиозна дивост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 94.

Списък на думите по буква