ДИВОТА̀

ДИВОТА̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на изостаналост в културно или интелектуално отношение на човек, група от хора, общество и под.; дивотия, простотия. Докторът .. държеше повече първата си тема: оплакване от условията на живота тука и от дивотата на обществото. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 138. Бурята от Горкиевите писания измиташе авгиевите обори на еснафската дивота, ограниченост и пошлост. Г. Бакалов, Избр. пр, 53. От тях [болестите] много свят е изгинал, па и днес гине по някои страни, които още киснат в простота и дивота. Лет., 1874, 78.

2. Състояние на природата, при което се запазва първичният ѝ естествен вид, необитаемост и пустота; дивотия. Вечерният здрач и дивотата на местността усилваха още повече техния печален вид. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Дивотата и самотията на тоя заглъхнал пущинак изпълваха Найденовата душа с непонятен хлад. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака .. Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Дъбак. Елин Пелин, Съч. I, 166. Планината пуста. Дивота и сън е. / Вред пространства голи, бърда, урви, тръне. Ив. Вазов, Съч. I, 174. // Първичност, примитивност в човешката природа. Духът на свободата и независимостта още тлееше заедно с дивотата на нравите у тукашните селяни. Ив. Вазов, Съч. VII, 68.

3. Качество на див (в 7 знач.). Баща ми затова още ме прати там, за да мога да се поотъркам при по-събудените калоферци, да стана по-смел и по-общителен и да се отърва от непобедимата си, до дивота, свенливост. Ив. Вазов, Съч. Х, 170.

4. Проява на грубо, нечовешко отношение към някого. С дивота, която учудваше, правителството на земеделците, заплашваше, че ако железничари и пощенци дръзнат да стачкуват, то ще използва всички средства, за да ги разгроми. Г. Караславов, ОХ III, 359.

Списък на думите по буква