ДЍВЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Ирон. Глупав, див човек; дивак. Най-после председателят на селсъвета .. дойде запотен и изпокалян от градината, хвърли кирката и каза на Ралчо: — Няма нищо! Прекопахме му цялата градина на тоя дивчо... без трудодни! Ст. Даскалов, СЛ, 76.