ДЍВЯК

ДЍВЯК, мн. ‑ци, след. числ. ‑ка, м. Диал. Качамак; дивеник. Обр. Но г. Миларов, за да се оправдае за този словесен дивяк, ще каже, може би, .., че негова Светлов не репрезентира със своята персона само Левски, а едновременно и Ботьова, и Бенковски, и бо зна още кого. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369.

ДЍВЯ̀К

ДЍВЯ̀К м. Диал. 1. Само ед. Дивота (в 1 знач.); простотия, дивотия.

2. Саможив, див човек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква