ДИГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍГА ж. Дълъг насип на брега на море или на голяма река в средното или долното ѝ течение, предназначена да предпазва разположените наблизо низини, населени места и под. от наводнение и приливи. Реката не се виждаше — скриваха я дигата, високата тополова гора по нея и тънката мъглица. Н. Тихолов, ДКД, 177. После той тръгнал пак през тундрата, после по Лена, та чак на кея град Яркутск, където търговците потопявали старите кораби по крайбрежието, за да направят от тях дига и да защитят града от наводнение. Й. Радичков, НД, 21. Вълноломът едва се виждаше като плоска дига над пяната. Н. Антонов, ВОМ, 57.

◊ Затворена дига. Спец. Дига, двата края на която опират в незаливаните от високи води склонове. Отворена дига. Спец. Дига, горният край на която опира в незаливания от високи води склон.

— От хол. dijc през фр. digue.