ДИДАКТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИДА̀КТИКА ж. Педаг. 1. Само ед. Част от педагогиката, в която се изяснява теорията на обучението в училище и се обосновават и разкриват съдържанието, методите и организационните форми на обучението. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по дидактика бяха едни от най-интересните през целия студентски курс на обучение.

2. Разг. Учебник по този предмет. Преди учителите да ѝ дойдат на гости, тя [Азлалийката] измъкваше от раклата си една стара дидактика и прочиташе по нещо, та да има какво да каже вечерта. Г. Караславов, СИ, 37.

3. Литер. Дидактизъм (във 2 знач.). Ще ни се да кажем, че стиховете на сбирката ["Да бъде ден"] са искри, а цялата тя е пламък. Тук няма дидактика, разсъдъчност, гонитба за рими — няма проза. Г. Бакалов, Избр. пр, 350. Трябваше също така категорично да се осъдят някои сериозни слабости, пуснали корени в творчеството ни за деца — схематизъм, грубата дидактика, голата декларативност, съчинителството и т.н. ЛФ, 1958, бр. 16, 1.

— От фр. didactique през рус. дидактика.