ДИЀЗ

ДИЀЗ м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред определена нота, за да означи повишаване на звука с половин тон. — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, без диези и без бемоли. Св. Минков, РТК, 150. Догдето вий свирехте, аз все си мислех: ето / разкритите на музиката тайни, — / от проста гама: до, ре, фа, сол / и някакъв диез, бекар, бемол, / а виж какви възможности безкрайни! Ем. Попдимитров, СР, 37.

2. Като прил. неизм. Който е повишен чрез такъв знак. До диез. Фа диез.

— Фр. dièse.

Списък на думите по буква