ДИЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИЀТА1 ж. Специален режим на хранене, съобразен с количеството, химическия състав, физическите свойства, кулинарната обработка и времето на приемане на храната, прилаган обикн. при болни. Една сутрин влязох в скривалището, за да видя Вилма. Тя беше по-добре, но трябваше да продължи диетата. П. Славински, ПЩ, 266. Винаги, когато му поднасяли закуска, обед или вечеря в самолета, той така намръщено и категорично отказвал, та прислугата сметнала, че той пази някаква строга диета. Ал. Гетман, ВС, 15. На себе си остави само от гарнитурата — няколко картофи и макарони. — Ами за тебе? — мрачно попита Борис. — Аз съм на диета за сърцето. Д. Димов, Т, 69. Уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях по гости! Чудомир, Избр. пр, 40. // Частично или пълно въздържане на здрав човек от известни храни, за да отслабне. Според диетата, която ми препоръчаха, за една седмица се отслабва 5 кг.
— От гр. δίαιτα 'начин на живот' през фр. diète или рус. диэта.
ДИЀТА2 ж. Истор. Законодателно събрание в някои европейски страни (Прусия, Полша, Унгария, Финландия и др.); парламент, сейм. В 1885 г. диетата се опитала да видоизмени закона така, че да стане още по-строг, но в диетата [във Финландия] имало много фабриканти на алкохолни напитки и издаденият закон бил с твърде малки изменения, почти тоя от 1865 г. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 336. Двадесет и пет "депутатки" заседават в сегашната финландска диета. БД, 1909, бр. 12, 2. Той [императорът] не можеше да извърши друго, освен туй, което решеше диетата — главният сбор на царството. С. Бобчев, ПОС (превод), 154.
— От лат. dies 'ден'.