ДИЗГИНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЗГЍНИ мн., ед. (рядко) дизгѝн, м. Диал. Дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за подкарване, управляване на впрегнати коне; поводи. Някакъв стар кочияш се беше свил на капрата и напразно дърпаше дизгините. Конете летяха право към дървения кей, зад който се вълнуваше морето. П. Стъпов, ЖСН, 88. Файтонът чакаше пред външната порта, един от гавазите държеше дизгините на оседланите коне. А. Христофоров, А, 101. Млекарят дръпна още по-силно към себе си левия дизгин, конете извиха шии и извъртяха тежката кола. Сл. Трънски, Н, 198.

— Тур. dizgin.