ДИЗЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍЗЕЛ м. 1. Техн. Бутален двигател с вътрешно горене, който работи с течно гориво, като изгарянето на горивната смес става постепенно със самозапалване. Параходчето обиколи острова Сан Джорджо и излезе на открито. Дизелът, ускорил ход, затропа леко и равномерно. Б. Райнов, ДВ, 14. Отначало дизелите са се строили за работа по четиритактния принцип, а от 1903 год. и на двутактния. К. Славомиров,

Т, 446. — Аз съм се интресувал само от бензиновите мотори — каза Ванко с важност. — Не съм имал възможност да науча нищо за дизелите. М. Грубешлиева, ПИУ, 20.

2. Разш. Превозно средство (локомотив, автомобил и др.), което се движи с такъв двигател. — Ами не можете ли да прикачите към него допълнителни вагони? .. — Не може, другарю! Дизелът тегли определено количество вагони и те са композирани. Ст, 1968, бр. 1183, 3. Има у нас дизели, които пускат цели димни завеси. Ако се опитате да изпреварите такава кола, рискувате да направите това със "затворени очи". НТМ, 1966, кн. 211-212, 7.

3. Горивото, което се използва от такъв двигател. Цената на дизела намаля с 5%.

— От нем. собств.