ДИЗЮНКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЗЮ̀НКЦИЯ, мн. няма, ж. Лог. 1. Логическа операция за образуване на сложно съждение чрез обединяване на две съжде‑

ния с помощта на логическия съюз "или". Всяка от тези съвкупности от символи е означение на съждение и следователно можем да образуваме с всяко едно от тях дизюнкция, конюнкция, импликация, равнозначност и отрицание. Матем., 1967, кн. 2, 7.

2. Сложно съждение, образувано чрез такава логическа операция.

— От лат. disjunctio ’разделяне’.