ДИКАНА̀Р

ДИКАНА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Майстор на дикани. На връщане от Самоков те товарят сурово желязо, .., от Шуменско — кремани за диканарите в града. Н. Хайтов, А, 73. Тук-таме по харманите бръмчат веялките на ония, които вършеят вкъщи и от зори са насадили снопите. Диканарите ще сколасат, когато месечинката се покаже като резен на караормански пъпеш. А. Каралийчев, ПД, 75.

Списък на думите по буква