ДИКЀЙ

ДИКЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. ‑ѐи, м. Църк. Надзирател на манастир в Света гора.

— От гр. δίκαιος 'справедлив' — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква