ДИКЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍКЀЛ м. Диал. 1. Железен инструмент, подобен на търнокоп, който има два, три или четири големи зъба и се използва за прекопаване на лозе, градина или за разкопаване и разпръскване на купища тор по нивите. — А, даскале! — подвикна весело един млад момък на Бориса Глаушев, който с всички сили блъскаше в твърдата почва един тежък дикел с два зъба. Д. Талев, И, 523. Отваряй порти, момкова мале, / снаа ти водим, снаа отмяна, / да ти отмени, момкова мале, / от сѐ работа, от коритото, / .. / и от фурката, момкова мале, / и от дикеля и мотиката. Нар. пес., СбНУ Х, 66. Кога дочу църна арапина, / .., / уста са му како на хан врати, / а уши му ся како два вършника, / а забите — два дикля лозярски. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 229.

2. Обикн. мн. Големи зъби у човек (Вл. Георгиев и др., БЕР I).

— От гр. δικέλλι, δ?κελλα 'двузъба мотика'.