ДИКИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКЍШ м. Диал. Линията, по която са съшити две части от плат, кожа и под.; шев. Джевдет беше облечен със сърмени синьогълъбови потури, обшити по дикишите с гюмюшлии гайтани и сирма на цветя около джебовете. Ц. Гинчев, ГК, 375. Двоен дикиш по-здраво държи.

◊ Двоен дикиш. Разг. Повтаряне на някакво действие, повторно извършване на някаква работа. Той кара гимназията цели десет години. Всеки клас — двоен дикиш. П. Незнакомов, СМ, 20-21. Хващам / хвана дикиш за нещо. Разг. Имам успех, резултат; постигам целта си в нещо. По-вероятно тя не се и сещаше за моя войниклък — ще се сети ден-два преди да ме заключат: "Господи, но това е страшно неприятно! Не можеш ли да изклинчиш? Поне за известно време?... Измисли си язва, слабо сърце, екзема, нещо, което да хване дикиш." А. Мандаджиев, БЦР, 81. А за да хване дикиш доносът им, те го изпратили по три линии: областния турски управител, гръцкия патриарх и съселченина им княз Богориди. Верноподани, чорбаджиите молят властта да ги избави от Стойко Попович и сина му като бунтовници. Г. Бакалов, Избр. пр, 140-141.

— Тур. dikiş 'шев, шиене'.